самоотлъчил съм

Речник на българския език

1. самоотлъчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоотлъчил съм е производна форма на самоотлъча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самоотлъчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоотлъчил съм е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).