самоотлъчил си

Речник на българския език

1. самоотлъчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоотлъчил си е производна форма на самоотлъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоотлъчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоотлъчил си е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).