самоотлъчил е

Речник на българския език

1. самоотлъчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоотлъчил е е производна форма на самоотлъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоотлъчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоотлъчил е е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).