самоотлъчило съм

Речник на българския език

1. самоотлъчило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоотлъчило съм е производна форма на самоотлъча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоотлъчило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоотлъчило съм е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).