самоотлъчило си

Речник на българския език

1. самоотлъчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоотлъчило си е производна форма на самоотлъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоотлъчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоотлъчило си е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).