самоотлъчило е

Речник на българския език

1. самоотлъчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоотлъчило е е производна форма на самоотлъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоотлъчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоотлъчило е е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).