самоотлъчило

Речник на българския език

1. самоотлъчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоотлъчило е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоотлъчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоотлъчило е производна форма на самоотлъча (мин. деят. св. прич. ср. р.).