самоотлъчили

Речник на българския език

1. самоотлъчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоотлъчили е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоотлъчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоотлъчили е производна форма на самоотлъча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).