самоотлъчила съм

Речник на българския език

1. самоотлъчила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоотлъчила съм е производна форма на самоотлъча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоотлъчила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоотлъчила съм е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).