самоотлъчила си

Речник на българския език

1. самоотлъчила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоотлъчила си е производна форма на самоотлъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоотлъчила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоотлъчила си е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).