самоотлъчила е

Речник на българския език

1. самоотлъчила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоотлъчила е е производна форма на самоотлъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоотлъчила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоотлъчила е е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).