самоотлъчила

Речник на българския език

1. самоотлъчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоотлъчила е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоотлъчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоотлъчила е производна форма на самоотлъча (мин. деят. св. прич. ж. р.).