самоотлъчил

Речник на българския език

1. самоотлъчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоотлъчил е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоотлъчил — мин. деят. св. прич. м. р.

самоотлъчил е производна форма на самоотлъча (мин. деят. св. прич. м. р.).