самоотлъчи

Речник на българския език

1. самоотлъчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоотлъчи е производна форма на самоотлъча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоотлъчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоотлъчи е производна форма на самоотлъча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоотлъчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоотлъчи е производна форма на самоотлъча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самоотлъчи — повелително наклонение, ед. ч.

самоотлъчи е производна форма на самоотлъча (повелително наклонение, ед. ч.).