самоотлъчело си

Речник на българския език

1. самоотлъчело си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоотлъчело си е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).