самоотлъчело е

Речник на българския език

1. самоотлъчело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоотлъчело е е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).