самоотлъчело

Речник на българския език

1. самоотлъчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоотлъчело е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоотлъчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоотлъчело е производна форма на самоотлъча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).