самоотлъчели

Речник на българския език

1. самоотлъчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоотлъчели е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоотлъчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоотлъчели е производна форма на самоотлъча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).