самоотлъчела е

Речник на българския език

1. самоотлъчела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоотлъчела е е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).