самоотлъчела

Речник на българския език

1. самоотлъчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоотлъчела е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоотлъчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоотлъчела е производна форма на самоотлъча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).