самоотлъчел

Речник на българския език

1. самоотлъчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоотлъчел е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоотлъчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоотлъчел е производна форма на самоотлъча (мин. деят. несв. прич. м. р.).