самоотлъчваше

Речник на българския език

1. самоотлъчваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самоотлъчваше е производна форма на самоотлъчвам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самоотлъчваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самоотлъчваше е производна форма на самоотлъчвам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).