самоотлъчвахте

Речник на българския език

1. самоотлъчвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

самоотлъчвахте е производна форма на самоотлъчвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. самоотлъчвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

самоотлъчвахте е производна форма на самоотлъчвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).