самоотлъчваха

Речник на българския език

1. самоотлъчваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоотлъчваха е производна форма на самоотлъчвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоотлъчваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самоотлъчваха е производна форма на самоотлъчвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).