самоотлъчвах

Речник на българския език

1. самоотлъчвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самоотлъчвах е производна форма на самоотлъчвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самоотлъчвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самоотлъчвах е производна форма на самоотлъчвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).