самоотлъчвал съм

Речник на българския език

1. самоотлъчвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоотлъчвал съм е производна форма на самоотлъчвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самоотлъчвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоотлъчвал съм е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самоотлъчвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоотлъчвал съм е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).