самоотлъчвал е

Речник на българския език

1. самоотлъчвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоотлъчвал е е производна форма на самоотлъчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоотлъчвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоотлъчвал е е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоотлъчвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоотлъчвал е е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).