самоотлъчвало съм

Речник на българския език

1. самоотлъчвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоотлъчвало съм е производна форма на самоотлъчвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоотлъчвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоотлъчвало съм е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоотлъчвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоотлъчвало съм е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).