самоотлъчвало си

Речник на българския език

1. самоотлъчвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоотлъчвало си е производна форма на самоотлъчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоотлъчвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоотлъчвало си е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоотлъчвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоотлъчвало си е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).