самоотлъчвало е

Речник на българския език

1. самоотлъчвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоотлъчвало е е производна форма на самоотлъчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоотлъчвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоотлъчвало е е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоотлъчвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоотлъчвало е е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).