самоотлъчвали

Речник на българския език

1. самоотлъчвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоотлъчвали е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоотлъчвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоотлъчвали е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самоотлъчвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоотлъчвали е производна форма на самоотлъчвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самоотлъчвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоотлъчвали е производна форма на самоотлъчвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).