самоотлъчвала си

Речник на българския език

1. самоотлъчвала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоотлъчвала си е производна форма на самоотлъчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоотлъчвала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоотлъчвала си е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоотлъчвала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоотлъчвала си е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).