самоотлъчвала е

Речник на българския език

1. самоотлъчвала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоотлъчвала е е производна форма на самоотлъчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоотлъчвала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоотлъчвала е е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоотлъчвала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоотлъчвала е е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).