самоотлъчвала

Речник на българския език

1. самоотлъчвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоотлъчвала е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоотлъчвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоотлъчвала е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоотлъчвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоотлъчвала е производна форма на самоотлъчвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоотлъчвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоотлъчвала е производна форма на самоотлъчвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).