самоотлъчвал

Речник на българския език

1. самоотлъчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоотлъчвал е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоотлъчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоотлъчвал е производна форма на самоотлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоотлъчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоотлъчвал е производна форма на самоотлъчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоотлъчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоотлъчвал е производна форма на самоотлъчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).