самоотлъчва

Речник на българския език

1. самоотлъчва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоотлъчва е производна форма на самоотлъчвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоотлъчва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоотлъчва е производна форма на самоотлъчвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоотлъчва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоотлъчва е производна форма на самоотлъчвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).