самоосъзнавало

Речник на българския език

1. самоосъзнавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоосъзнавало е производна форма на самоосъзнавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоосъзнавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоосъзнавало е производна форма на самоосъзнавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоосъзнавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоосъзнавало е производна форма на самоосъзнавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоосъзнавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоосъзнавало е производна форма на самоосъзнавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).