самоосъзнавал

Речник на българския език

1. самоосъзнавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоосъзнавал е производна форма на самоосъзнавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоосъзнавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоосъзнавал е производна форма на самоосъзнавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоосъзнавал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоосъзнавал е производна форма на самоосъзнавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоосъзнавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоосъзнавал е производна форма на самоосъзнавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).