самоосакатявал си

Речник на българския език

1. самоосакатявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоосакатявал си е производна форма на самоосакатявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоосакатявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоосакатявал си е производна форма на самоосакатявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоосакатявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоосакатявал си е производна форма на самоосакатявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).