самоосакатявало си

Речник на българския език

1. самоосакатявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоосакатявало си е производна форма на самоосакатявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоосакатявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоосакатявало си е производна форма на самоосакатявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоосакатявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоосакатявало си е производна форма на самоосакатявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).