самоосакатявало

Речник на българския език

1. самоосакатявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоосакатявало е производна форма на самоосакатявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоосакатявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоосакатявало е производна форма на самоосакатявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоосакатявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоосакатявало е производна форма на самоосакатявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоосакатявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоосакатявало е производна форма на самоосакатявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).