самоосакатявал

Речник на българския език

1. самоосакатявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоосакатявал е производна форма на самоосакатявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоосакатявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоосакатявал е производна форма на самоосакатявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоосакатявал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоосакатявал е производна форма на самоосакатявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоосакатявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоосакатявал е производна форма на самоосакатявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).