самоопрашила

Речник на българския език

1. самоопрашила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоопрашила е производна форма на самоопраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоопрашила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоопрашила е производна форма на самоопраша (мин. деят. св. прич. ж. р.).