самоопрашвало

Речник на българския език

1. самоопрашвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоопрашвало е производна форма на самоопрашвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоопрашвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоопрашвало е производна форма на самоопрашвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоопрашвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоопрашвало е производна форма на самоопрашвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоопрашвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоопрашвало е производна форма на самоопрашвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).