самоопрашва

Речник на българския език

1. самоопрашва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоопрашва е производна форма на самоопрашвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоопрашва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоопрашва е производна форма на самоопрашвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоопрашва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоопрашва е производна форма на самоопрашвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).