самооправдал е

Речник на българския език

1. самооправдал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самооправдал е е производна форма на самооправдая (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самооправдал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самооправдал е е производна форма на самооправдая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).