самооправдаели

Речник на българския език

1. самооправдаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самооправдаели е производна форма на самооправдая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самооправдаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самооправдаели е производна форма на самооправдая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).