самооправда

Речник на българския език

1. самооправда — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самооправда е производна форма на самооправдая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самооправда — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самооправда е производна форма на самооправдая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).