самоограничил е

Речник на българския език

1. самоограничил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоограничил е е производна форма на самоогранича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоограничил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоограничил е е производна форма на самоогранича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).