самоограничи

Речник на българския език

1. самоограничи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоограничи е производна форма на самоогранича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоограничи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоограничи е производна форма на самоогранича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоограничи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоограничи е производна форма на самоогранича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самоограничи — повелително наклонение, ед. ч.

самоограничи е производна форма на самоогранича (повелително наклонение, ед. ч.).